Психологът: Карантината не е развлечение, нито време за амбиции

Една от известните руски психоложки и автор на много книги за възпитанието Людмила Петрановкая разказва как в необичайната ситуация по време на епидемията с коронавируса, е добре да се държим с децата и какво да очакваме.
Подбрахме за вас някои съвети.

Как хората реагират на кризисната ситуация

Когато се сблъскат с някаква опасност, а липсва достатъчно информация, хората обикновено имат 2 вида реакции. Едни избират стратегията на отрицанието и до последно се надяват, че всичко ще се размине и нищо страшно няма да се случи.
Плюсовете на тази стратегия са, че те успяват да съхранят нервната си система. Минусите – че подобно отношение подценява реалната опасност, а това може да доведе до пропуск в определен момент да се погрижат за своята безопасност и за тази на хората около себе си.
Тези пък, които са податливи на паника, започват предварително да се тревожат, да преживяват, да планират, опитват се да предвидят всичко. Това е опасно за нервната им система.

С какво да се занимаваме, когато сме под карантина

Добре е да не изпадаме в дълбок стрес. И по възможност да водим здравословен живот – да се храним нормално, да спим. Защото преумората и безсънието ще влошат състоянието ни, ако се заразим.
Добре е да си повтаряме, че и това ще премине, че животът не свършва дотук, а ще продължи, и е особено важно да съхраним себе си и силите си.
Ще успеем да завършим проектите и планираното, да отгледаме децата, но трябва да имаме достатъчно сили затова.

Снимка: Guliver / iStock

Тази екстремна ситуация не е развлечение

Не е ваканция, нито е възможност да си почиваме и да седим у дома и да се развиваме. В условия на карантина много малко от нас ще успеят да развиват себе си и да надграждат.
Това не е и времето да карате детето да учи 2 чужди езика.
Ситуацията действително е неприятна и носи риск да има и „опашка“, която ще се влече след нея.
Има реална опасност за здравето на хората, които може да се разболеят, за техните семейства, за икономиката, за бизнеса.
Да се говори, че това е време за личностно развитие, е несериозно. Тази екстремна ситуация налага ограничения, промяна на плановете и амбициите, изисква силна подкрепа и голяма доза съчувствие.

Необходимостта децата да учат дистанционно

Родителите се тревожат, че не успяват да наваксат с уроците, че децата ходят по пижами , че им се налага да готвят и оправят къщата, когато малките са непрекъснато в краката им, че се налага да се затварят в някоя стая, за да работят от къщи, докато малките тропат по вратата...
И си мислят: „Каква лоша майка съм. Седя, работя, а те са като котета, които мяучат отвън.“ Много майки ми разказват такива покъртителни истории. 
В тази ситуация е важно да разберем, че кризата едва започва и няма да е кратка, а основният ресурс на семейството са работещите възрастни. Трудоспособните. 

На децата винаги ще им липсва нещо. Съсредоточаването върху техните нужди може да е стратегия в умерен мащаб и да остане за едно друго време. Когато всичко отново е спокойно и има достатъчно, дори в изобилие, може отново да се съсредоточите на неправилните английски глаголи и над проблема дали има достатъчно ортопедични стелки за всички чифтове обувки на децата. 
В тази ситуация, когато ние влизаме в тежка криза, главната ценност са хората, които могат да работят.
Сега животът на семейството трябва да се реорганизира така, че на тези, които се трудят, да им максимално комфортно и техните сили да се съхранят. А пред децата е целият живот и винаги ще успеят да наваксат с английските глаголи.
Дори детето да не успява напълно с уроците, е хубаво, че ще се научи да си мие правилно ръцете.
Ако успявате да го нахраните веднъж на ден с топла храна – това е отлично.
А всичко останало?
Да се надяваме, че животът ще се върне в нормалното си русло. И всичко ще си дойде по местата.
Ако си мислите, че останалите се справят, само вие – не, бъдете сигурна, че не е така. Всички са в една ситуация. Но няма нищо страшно.

Пълният текст на интервюто може да прочетете на сайта на Правмире.
Адаптация Мона Василева